Карта - Калифорнийски технологичен институт (California Institute of Technology)

Калифорнийският технологичен институт, известен още като Калтек (California Institute of Technology или Caltech) е частен, смесен университет намиращ се в Пасадена, Калифорния в САЩ. Калтек силно набляга на естествените науки и инженерството. Освен това Калтек оперира и управлява лабораторията JPL на НАСА, комплекс за апарати за автономен космически полет, който ръководи разработката и експлоатацията на повечето космически сонди на НАСА.

Калтек израства от професионално училище основано в Пасадена през 1891 г. от местния бизнесмен и политик Еймос Г. Трууп. Училището е известно през годините като Университета на Трууп (Throop University), Политехнически институт на Трууп (Throop Polytechnic Institute) и Технологически колеж на Трууп (Throop College of Technology) преди да приеме сегашното си име през 1920 г. Калтек и Политехническата гимназия (Polytechnic School), частно училище намиращо се от другата страна на улицата са част от една и съща институция до 1907 г.

Астрономът Джордж Елъри Хейл е движещата сила за растежа на Калтек до национална значимост. Хейл става член на съвета на настоятелите на университета след идването му в Пасадена през 1907 г. като директор на Обсераваторията на в. Уилсън. По време когато научно-изследоватлската дейност в САЩ е още в зародиш, Хейл вижда възможност създаде в Пасадена институция за сериозна изследователска дейност и образование в инженерството и естествените науки. Хейл успява да привлече частни дарения на земя и пари, които му позволяват да обзаведе университета с добре оборудвани, модерни лаборатории. След това той убеждава двама от водещите американски учени на онова време, физикохимика Артър Еймос Нойз и експерименталния физик Робърт Андрюс Миликън да се присъединят към преподавателите на Калтек и да допринесат за проекта, превръщайки го в център за наука и техника.

През 1917 г. Хейл наема архитекта Бертрам Гуудхю да направи план за кампуса заемащ 89 000 m². Гуудхю създава общото разположение на кампуса и проектира сградата по физика, Дабни Хол (Dabney Hall) и още няколко постройки, в които се стреми да съчетае и да бъде верен на местния климат, на духа на университета и на образователната философия на Хейл. Неговият проект за Калтек е силно повлиян от традиционната архитектура на испанските мисии в Южна Калифорния.

Под ръководството на Хейл, Нойз и Миликън (и благодарение на бума на икономиката на Южна Калифорния), Калтек израства до национална значимост през 20-те години на 20 век. През 1923 г.

Миликън получава Нобелова награда за физика. През 1925 г. университетът основава факултета по геология и наема Уилям Бенет Мънро, тогава председател на подразделението за история, правителство и икономика в Харвардския университет, за да създаде подразделение за хуманитарни и обществени науки в Калтек. През 1928 г. е създадено подразделение за биология под ръководството на Томас Хънт Морган, най-изтъкнатият биолог в САЩ и откривател на ролята на гените и хромозомите за наследствеността. През 1926 г. е създана аспирантска програма по аеронавтика, която впоследствие привлича Теодор фон Карман. По-късно той допринася за създаването на JPL и превръща Калтек в един от най-важните центрове по ракетни науки. През 1928 г. започва строежът на обсерваторията в Паломар.

Миликън служи като „председател на изпълнителния съвет“ (еквивалентен на президент на Калтек) от 1921 до 1945 г. и неговото влияние е толкова голямо, че понякога наричат института „училището на Миликън“. През 50-те, 60-те и 70-те години на 20 век Калтек е дом на двама от безспорно най-великите теоретични физици на онова време Мъри Гел-Ман и Ричард Файнман. И двамата получават Нобелови награди за работата си, която заема централно място в създаването на така наречения „стандартен модел“ във физиката на елементарните частици. Файнман е известен и извън общността на физиците като изключителен преподавател и колоритна и необичайна личност.

През 1971 г. земетресение от магнитуд 6,5 в Сан Фернандо предизвиква щети на кампуса на Калтек. Инженерите, оценяващи щетите, решават че две от историческите сгради, Трууп Хол (Throop Hall) и проектираният от Гуудхю Аудиториум на Кълбертсън (Culbertson Auditorium), и двете датиращи от най-ранните дни на института, са се пропукали. Това са едни от първите сгради от стоманобетон и техните планове не съдържат достатъчно детайлна информация (като например колко арматура е използвана в бетона), за да е сигурно, че са безопасни. Затова инженерите нареждат тяхното събаряне. Инженерите са сгрешили и събарянето изисква значително повече усилия, отколкото би било необходимо, ако сградите наистина са застрашени от срутване. Разбиването на бетона разкрива големи количества арматура, многократно надхвърлящи предписаните от нормите за безопасност. За да бъдат извозени, парчетата арматура се налага да бъдат наразани наполовина и целият процес отнема много повече време от планираното.

До днешен ден Калтек остава малък и високо специалиазиран университет, с около 900 студенти учащи за степен бакалавър, 1300 студенти учащи за степените магистър и аспиранти учащи за степен доктор, и около 900 преподаватели (включително 378 професори, 54 постоянни преподаватели изследователи и 545 временни преподаватели). Университетът е частна институция, управлявана от своя Борд на Настоятелите.

До 2005 г. Калтек има 31 Нобелови лауреати. В това число влизат 17 възпитаници на университета, 14 професори, които не са завършили Калтек и 4 възпитаници, които са и професори (Карл Дейвид Андерсън, Лайнъс Полинг, Уилям Алфред Фаулър и Едуард Б. Люиз). Броят на наградите е 32, тъй като Полинг получава две награди – и за химия, и за мир. С по-малко от 25 000 възпитаници през годините, почти един на хиляда студенти от Калтек е носител на Нобелова награда – постижение, ненадминато от никой друг университет. Петима преподаватели и възпитаници са получили наградата Крофърд от Кралската шведска академия на науките, 47 са наградени с Националния медал на науката на САЩ, а 10 – с Националния медал на техниката на САЩ. Други известни учени са свързани с Калтек като временни преподаватели (например Барбара МакКлинток, Джеймс Уотсън и Шелдън Ли Глешоу) или като гостуващи професори (например Алберт Айнщайн и Едуард Уитън).